Кръщението като едно от седемте тайнства е тайнство, при което вярващия чрез трикратно потапяне във вода и произнасяне името на Отца и Сина и Светия Дух се очиства от първородния и от личните грехове (ако е възрастен), възражда се за нов, праведен и свят живот в единение с Бога.

Кръщението е единственото тайнство, което се извършва над нехристияни и чрез което кръщаващият се става християнин.

Видимата страна на тайнството Кръщение е трикратното потапяне във вода и произнасянето на тайнствената кръщелна формула: „Кръщава се Божият раб (или рабиня) в името на Отца и Сина и Светия Дух“. Обикновено кръщението се извършва чрез потапяне. Допуска се кръщаване чрез поливане или поръсване само като изключение – при слаби и болни хора, които не могат да бъдат потапяни във вода или когато няма достатъчно вода.

Към видимата или външна страна се отнасят и обредите:

  • ОТРИЧАНЕ ОТ ДЯВОЛА – Отричането от дявола се прави, за да се пропъди той от кръщавания, който чрез Кръщението става ново творение и дявола трябва да бъде далеч от него.
  • ОБЛИЧАНЕ НА БЯЛА ДРЕХА – Обличането на кръстения в бяла дреха е символ на духовна чистота, която той получава чрез Кръщението и която трябва да пази през целия си живот.
  • ВЪЗЛАГАНЕ КРЪСТ ВЪРХУ КРЪЩАВАНИЯ – Възлагането на кръст върху кръщавания е знак, че той става Христов и като Христа трябва търпеливо да понася житейския си кръст.
  • ПАЛЕНЕ СВЕЩИ И ОБИКАЛЯНЕ НА КУПЕЛА – Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи са знак, че кръстеният трябва да излъчва духовна светлина. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето в кръг около купела показва на кръстения, че той трябва да принадлежи на Христа вечно.

Невидимата страна на тайнството Кръщение е действието на Божията благодат над кръстения. Благодатта на Св. Дух го очиства от първия грях и от извършените лични грехове /ако кръщаващият се е възрастен/, възражда го духовно и го освещава.

Благодатта Божия при Кръщението не действа механически. Тя сама не изгражда спасението на отделната личност, а подпомага, стимулира и укрепва волята й по пътя към нравственото съвършенство и спасението. Чрез благодатното действие на Кръщението силите на човешкия дух се подновяват и човек добива възможност свободно да расте и укрепва в доброто.

Според църковните постановления при кръщаването на всеки човек, трябва да има възприемник (кръстник). Според църковните канони възприемник не може да бъде не кръстен или човек от друга вяра, малолетен, родител на своето дете, хора с психични проблеми. Кръщаемия и възприемника (кръстника) вече попадат в духовно родство и извършването на църковен Брак между тях е невъзможно.

От желаещия да приеме тайнството Кръщение се изисква вяра и покаяние. Православната църква кръщава както възрастни, така и деца. Вярно е, че децата нямат нито вяра, нито покаяние, но те биват кръщавани поради или заради вярата на своите родители и на възприемниците (кръстниците) си. При Кръщението те се очистват от първия грях на прародителите.

Във време на св.Кръщение се извършва и второто тайнство в Православната Църква – св. Миропомазване. То се извършва след трикратното потапяне на кръщавания в името на Отца, Сина и св.Дух. Миропомазването е тайнство, в което на кръстения при помазване частите на тялото с осветено миро и произнасяне на тайнствената формула: „Печат на дара на Св. Дух“ се дават благодатни сили, необходими за закрепване и възрастване в новия духовен живот. Видимата страна на тайнството Миропомазване е помазването с осветено миро на челото, гърдите, очите, ушите, устата, ръцете и нозете на кръстения. Това помазване се прави кръстообразно и всеки път извършителят на тайнството (презвитерът или епископът) произнася сакраменталната формула: „Печат на дара на Св. Дух“. Челото се помазва с осветено миро за освещаване ума или мислите, гърдите – за освещаване сърцето или желанията, очите, ушите и устата – за освещаване на възприеманото от тях, ръцете и нозете – за освещаване делата и цялото поведение на кръстения.

Невидимата страна е духовно-благодатната, при която на току що кръстения се дават благодатните дарове на Св. Дух за укрепване и възрастване в новия живот.

Право да извършват тайнството Миропомазване имат презвитерите и епископите.Мирото се освещава от патриарха заедно с епископите. Благодатните дарове, които се получават при тайнството Миропомазване, оказват своето въздействие върху целия живот на християнина, поради което това тайнство не се повтаря, както и Кръщението.

В теорията и практиката на Православната църква тайнствата имат изключително място и значение. Те са църковни свещенодействия, духовно-осезаеми средства за спасение. В тях чрез видими знаци и действия се дава невидима Божия благодат (енергия), която очиства от греховете, освещава човешката природа и й дава сили по пътя към вечния живот.

В Православната църква има седем тайнства:

  • св.Кръщение
  • св.Миропомазване
  • св.Евхаристия
  • св.Покаяние
  • св.Свещенство
  • св. Венчание (Брак)
  • Елеосвещенство (Маслосвет)

Едни от тайнствата (Кръщение, Миропомазване и Свещенство) се извършват над човека само веднъж. Останалите четири могат да се извършват много пъти (Бракът – до два пъти и само при екстремни обстоятелства се позволява трети Брак). Тайнствата Кръщение, Миропомазване, Евхаристия и Покаяние са необходими за всички членове на Църквата.